Възникване и развитие на футбола във Видин - извадки от първата книга на тритомника 1923 - 1960 г.

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ФУТБОЛА ВЪВ ВИДИН И УЧАСТИЕТО НА СПОРТНИТЕ КЛУБОВЕ В ДЪРЖАВНИТЕ ПЪРВЕНСТВА ПРЕЗ ПЕРИОДА 1925 - 1945 ГОДИНА

По данни на Н.Петрова (1983) в София по инциатива на Тодор Йончев - учител по химия в Първа мъжка гиимназия, през 1895 година се създава гимнастическо дружество „Юнак”. Тази идея за кратко време се възприема във всички крайща на страната. През 1897 година излиза окръжно на министъра на народното просвещение - К.Величков, с което се призовават училищните власти да станат инициатори за изграждането им. Три години по – късно (1898 година) се основава съюз на българските гимнастически дружества „Юнак”. Учредителният конгрес на Съюза „Юнак” обсъжда и приема универсална сиитема за физическото възпитание на учащите се и младежта, което е една от най – съществените причини Министерството на Народното просвещение да им повери разработването на учебните програми по гимнастика.В тази система нред с другите средства широко място е отделено на гимнастическите упражнения, лека и тежка атлетика, народните и спортните игри за общата телесна подготовка на подрастващите. По този начин новата спортна игра футбол наред с другите средства за физическо възпитание се разпространява в гимнастическите дружества. По данни на В.Ангелов и кол.(1987) през 1900 година на юнашкия събор във Варна се провежда футболен мач (с играта „ритни топка”) между габровското и свищовското юнашко дружество. Литературните източници сочат обаче, че по – системно практикуване на футболната игра в страната се поставя през 1906 – 1908 година. В тези години гр. Видин не прави изключение в страната. Тук също по мнението на редица спортни деятели от Видин, родени след 1900 година (Ст.Иванов, В.Найденов, Ц.Коняров, Й. Денков, Б.Илиев, П.Пеков и др.), е образувано още след 95-те години на XIX век гимнастическото дружество „Юнак”.В тази връзка трябва да посочим, че, още в началото на XX век гимнастическото дружество „Юнак” придобива имот на който построява гимнастически салон, а на останалата площ се изграждат открити гимнастически съоръжения (висилка, гимнастически станок – съдържащ: халки и върлини за катерене), а също така по-късно (след петнадесетте години на миналия век) и игрища за волейбол и футбол (45/90 м.). Основател на юнашкото гимнастическо дружество „Юнак във Видин е учителят по гимнастика Георги Иванов (роден 1877 година в село Раковица). Спомням си още от ученическите години, обаянието на този човек, който въпреки напредналата възраст се отнасяше търпеливо и с много знания и опит към желаещите да се докоснат до тайните на основната и спортна гимнастика, в сравнително добре оборудвания по онова време салон на игрище ”Юнак”. По – късно вече и като работник в сферата на физическата култура и спорта във Видин (1956 – 1994) съм слушал много да се говори от неговите по-млади съратници – Стефан Иванов, Велко Найденов, Цани Коняров и Кирил Лазаров, всичките родени между 1900 – 1915 година, за неговите отлични организаторски и преподавателски качества и за съществения му принос за развитието на физкултутното и спортно движение във видинския регион до четиридесетте години на миналия век. Проучванията на Д.Цанев (1996) сочат, че през 1907 година учителят Георги Иванов във Видин ...”провежда първия футболен мач между два ученически отбора на някогашната поляна пред църквата „Св.Никола”. Както вече посочихме под влиянието на швейцарските специалисти у нас през 1897 година в месечното списание ‘Училищен преглед” за пръв път са публикувани правилата на играта ‘Ритни топ” (Foot – ball), която на училищата е препоръчана, като класно занимание. Заедно с правилника за провеждане на играта е нарисувана и схема за разположението на играчите. Четири години по – късно (1901 година), както вече посочихме, тази игра се среща и в издаденото ръководство по гимнастика съставено от швейцарския преподавател Даниел Бланшу в кюстендилското държавно педагогично и трикласно училище и неговия български колега П. Големинов – основен учител в гр. Кюстендил. Това ръководство по онова време е било едно от основните помагала на учителите по физическо възпитание. Ето защо може да се предполага, че играта ‘Ритни топ” е намерила най-широко разпространение сред учениците на Георги Иванов и редовно се е практикувала от тях в свободнито им време. Според Любен Берцоев (роден 1924 година) неофициално, през двадесетте години на миналия век с днешния вариант на футболната игра видинлиите се запознават от моряците на корабите и шлеповете пристанали на видинското пристанище. Такива срещи са устройвани между моряците от Германия и Австрия. Проучванията за началото на видинския футбол на Христо Лишков (роден 1933 година) сочат, че в края на Първата световна война са организирани футболни мачове от войниците на френските военни части намиращи се във Видин. От разказите и преданията на редица ветерани на спортното движение във Видин от двадесетте и тридесетте години на миналия век (В.Найденов, Ст.Иванов, Й.Денков, Стоян Томов, А.Ненчев, Б.Илиев, Ц.Коняров и др.) едни от първите носители на футболната игра до двадесетте години на миналия век са студентите (деца на по – заможните видинлии) продължили образованието си в чужбина. Идвайки си във родния град през ваканционните дни те са внасяли футболни топки с които са организирали футболни мачове с останалите свой приятели от махалата. Така във Видин в края на двадесетте години на миналия век се създава първия организиран футболен отбор от ученици на гимназията, наречен : „Синният тим”. По информация на Хр. Лишков (1989) в този тим е участвал Ичо Найденов, който през 20 – те години е участвал в представителния футболен клуб на гр. Марсилия – Франция. Хр.Лишков, базирайки се на разказите на Стоян Томов и Йордан Денков дава следните сведения за Ичо Найденов (първият изявен видински футболист) : „Синът на бай Ванко Найденов – известен видински книжар, замина за Франция да следва.При гостуването на софийските футболисти във Франция, Ичо Найденов е преводач и взема участие в първата тренировка. На мача в Марсилия той е непреодолим защитник в българската отбрана и привлича вниманието на футболните специалисти. На страниците на френските вестници са написани най – ласкави отзиви за българския студент във Франция. Отпечатена е карта на България, където са обозначени единствено градовете София и Видин. В няколко поредни броя е публикувана снимката на видинския футболист Ичо Найденов. С голяма гордост тези вестници се предават от ръка на ръка и години наред се коментираше това радостно футболно събитие за участието на първия български футболист , състезавал се в чужбина...”
От изложеното до тук за началото на видинския футбол става ясно, че до 20 – те години той е възникнал спонтанно и е имал стихиен и неорганизиран характер. За организиран футбол в града може да се говори едва след 1920 година.
В хронологичен ред ще направим опит да проследим създаването на организирания футбол във Видин като ще се ръководим преди всичко от спомените на неговите създатели, а по- късно някои от тях и дейни учстници в развитието му (от четиридесетте до деветдесетте години на миналия век). По данни на Тодор Георгиев Черногоров (1908-1994) през 1923 г. e основан спортен клуб „Българско знаме”, който по-късно е преименуван последователно на спортен клуб „Бонония” и „Бдин”
В спомените си Ангел Петров Ненчев (1916 – 2003) разкрива, че СК”Бдин” е образуван през 1920 година под името Българското знаме. Той посочва:.”... В състава на клуба са влизали малко чиновници, повечето работници, ученици и младежи от квартала на Бановци, Гази байр...Клубът е бил извъредно беден, футболистите са работили в Керамичната фабрика и по шосетата за да си купят футболни обувки. Тренировките са правили на игрище „Юнак” и в блатото (сега „Панония” около светофарите на училище „Отец Пайси” и новата баня...”.) По нататак той посочва, че е липсвала баня и футболистите се измивали след тренировките на поставената за целта ръчна помпа. Ангел Ненчев отбелязва: ..„За председател на клуба бе избран Петър Стоянов – учител.След две години клубът се преименува „Бонония’, a по-късно, през 1929 година, в „Бдин”...”. По това време - продължава разказа си Анлел Ненчев, в града имаше още клуб „Виктория” образуван от по-заможни хора, който има по-добри условия. Също имаше един клуб „Жаботински” само за евреите и един „Туран” на турците. Във Видин имаше много еврей и турци, които организирано играеха футбол. През 1927 година се образува още един клуб „Спортист” (в квартала около хотел „Ровно” и цигарена фабрика „Загорка”).
Не по-различни сведения за организирания футбол във Видин дава в своите спомени и Иван Велев Иванов (Чуруликин). Той отбелязва: „...Още през 1920 година играехме с парцалени топки приготвени лично от нас, а по-късно и с кожени топки. През 1920 – 1923 г. почти във всички квартали в града бяха създадени махленски дружества, в които беше разпространен изключително футбола.В кварталите: калето – „Синия тим”; чифлика – „Развитие”; Гази байр – „България”; циганска махала – „Спортист”, по-късно се създадоха - „Жаботински”- еврейски клуб и „Туран”- турски клуб. През 1923 година се учреди БНСФ в София, която задължи всички клубове да станат членове на федерацията. „Синния тим” и „Развитие” се обединиха под името „Виктория 23”, който клуб по-късно се преименува на „Княз Симеон Търновски”; по-късно член на федерацията стана и квартал „Гази байр” под името „Бонония”, а след това се преименува „Бдин”. Няколко месеца по-късно в прогресивния квартал „Циганска махала” се поставиха основите на Народно физкултурно дружество „Спортист”
По данни на Петко Петков - роден 1914 г. и починал на 21,.07. 2007 г. на 93 – годишна възраст, първият спортен клуб който се създава е „Видин” (а по късно последователно се преименува на СК „Бонония” и СК”Бдин” ) и е в махалите - „Гази байр” и „Бановци”. Това изграждане на клуба става между 1918 – 1923 година. През 1923 година се изгражда СК”Виктория 23” , в който членуват по – заможните младежи от центъра на града, 2-3 години по – късно СК”Спортист” (в районна на Циганска махла – днес ЖК „Химик”), а между 1936 – 1940 година се изграждат кварталните клубове ”Развитие” , в които членуват ученици и работници и ”Борис III” , в който са организирани децата и младежите от Новата махала.
В биографичните си бележки от 31 юли 1979 година Тодор Черногоров посочва: „...Заедно с училището и музиката започнах с любов да спортувам главно с футбол. През 1923 година основахме спортен клуб „Българско знаме”, който в последствие бе преименуван на „Бонония”, а по-късно на СК”Бдин”. В този клуб играех 4 години мачове в различни градове на страната и в международни такива главно в Румъния – в градовете Калафат, Байлещ и Крайова. През 1926 година преминах в СК”Спортист”, в който играех една година и напуснах футбола...”.
А ето и разказа за началото на организирания футбол във Видин от първия председател на СК”Бонония” - Петър Стоянов (роден 1901 година) „... През 1921 и 1922 година в града ни на всяко празно място излизаха деца и младежи и ритаха топка. Тази нова игра за тях беше доста интересна и увлекателна. Група младежи от борческия квартал във Видин „Гази байр” също играеха на полето , където понастоящем са кошовете на „Зърнени храни”.Каква голяма радост беше за тях , че успяхме да съберем помеждуни пари и закупихме футболна топка.Всеки трябваше сам да подсигурява екипа си.... Към нас по – късно се пресъединиха и младежи от седми квартал „Чифлика” и така на 21.X.1923 година образувахме спортния клуб „Бонония”, като изпратихме устава си за утвърждаване от съответните власти на БНСФ. Така клубовете от града ни „Виктория”, „Жаботински” и „Бдин” отпочнаха помежду си и с клубовете от гр. Лом да играят федеративни мачове. Единодушно бях избран за председател от младежта, като по-възрастен между тях.....”
През периода 1918 – 1957 година във Видин са съществували, а по-късно и премахвани съобразно с градоустройствения план на града, следните футболни игрища :
● Игрище в двора на казармата, където са били настанени войсковите части на „III Бдински полк”;
● Игрище „Юнак” - днес двора и района около ТМЕТ. Игрището се ползва от СК”Бдин”. Създадено е в края на двадесетте години на XX век;
● Игрище „Триъгълника”. Игрището се ползва от СК”Спортист”. Изградено е в края на двадесетте и началото на тридесетте години на миналия век.
● Игрище”Виктория” (Днес градска градина пред блока на ИТР).Изградено е в началото на двадесетте години на миналия век. През 1945 година е оградено и на отсечка от 100 линейни метра са построени трибуни за около 1000 седящи места й пейки в отсрещната страна на трибуните за около 200 души.
● Игрище в района на блатото. Днес бул. „Панония” около светофарите на училище „Отец Паисии” и новата баня (по спомените на Ангел Ненчев). Това е така наречената по онова време „Татар махала” (днес мястото на „Винпром” и цеха за безалкохолни напитки, по спомените на Любен Берцоев.
Освен тези игрища във всяка една махала на територията на града е имало десетки свободни площи - в училищни дворове, малки улички, полянки и други, където децата до 14 годишна възраст са разчертавали в умален вид по „всички правила” футболни игрища.Едно такова игрище бе на ул. „Русинова” (Гази байр), където ежедневно през 1940 – 1947 година се събирахме 15 – 20 деца и след като очертавахме с суха вар игрището играехме разделени на два отбора по 3 – 4 часа. На тази улица израстнаха по – късно много добри футболисти: Владимир Цветков (Винтера) – вратар, Илия Атанасов (Пушкаш) – нападател, брат му - Георги Атанасов и др. дългогодишни състезатели на ДСО”Ч.Знаме” , а по-късно и на ДФС „Бенковски”.
В тази връзка Никола Громков - един от най - добрите вратари в гр.Видин през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век споделя: „Увлечението ми по футболната игра започва още от детските години когато футбол се играеше на всяка улица и във всяка махала. Нашата махала „Акджамия” не правеше изключение. Имахме си футболно игрище „Чамра” където от сутрин до вечер гонехме футболната топка”.
Футболните игрища на спортните клубове по онова време са изграждани с усилията на всички съкварталци,ученици и привърженици на футболната игра, положили много часове доброволен безплатен труд и от дарителската подкрепа на по-заможните видинлии.
Ето какво си спомня Стамо Калчев за изграждането на футболното игрище в местността „Триъгълника” „...Членувах в спортен клуб „Спортист” от 1928 до 1947 година до обединението му със СК”Бенковски”.Игрището ни бе на „Триъгълника”. През дните на почивка провеждахме трудови дни, като насадихме 5000 бройки канадски тополи покрай футболното игрище. Също правихме алеи, които очертавахме с тополи като по този начин създадохме един отличен парк. Но днес този хубав парк е почти унищожен...”.
От спомените на Иван Велев разбираме,че засадените тополи за да не изсъхнат най-редовно болшинството от хората на квартала са носели вода с котли и кофи от река Дунав за да ги поливат. По – късно Любен Берцоев допълва: „...През 1942 година игрището на триъгълника е изградено с доброволния труд и трудови дни от симпатизантите на СК”Спортист”. Построени са две съблекални...”. За построеното игрище на СК”Виктория 23” (днес градската градина пред блока на ИТР) Любен Берцоев споделя: „...Като първи спонсор – дарител около 30 – те години се явява Христо Ценков. Същият е дал дървен материал за построяването на игрището в градската градина. Мястото преди това е било заето от казарма...”.
За футболни игрища, след двадесетте години на миналия век са използвани естествени равнинни терени. Това са били обикновено ливади (общинска собственост), които не се нуждаели от подравняване. Спортните клубове са стопанисвали сравнително добре игрищата. Това е ставало на обществени начала, поради липса на средства. Към тях е имало малки постройки, които служели за съблекални и съхраняване на част от имуществото и материалите необходими за разчертаване на игрищата. Поставяни са ръчни помпи за ползване от футболистите и посетителите на футболните срещи. По – късно след 1945 година игрище „Бенковски” (днес градска градина пред блока на ИТР) се водоснабдява с чешмена вода и поставя голям правоъгълен метален съд на около 2 м. височина, приспособен за баня на открито.
Нашите предци не са получавали финансови средства от местната власт за издържане на футболните отбори.В тази връзка Ангел Ненчев за СК”Бдин” споделя: „... Мачовете се посещаваха много, но прихода беше малък, защото игрището беше отградено. Клубът се издържше от членски внос и дарения. Нямахме платени чиновници. Всичко беше на доброволни начала. Храна на играчите не се даваше. ”Бдин” уреждаше томболи и разни забави за да издържа финансово клуба....”.
Петър Стоянов – първият председател на СК”Бдин в подкрепа на казаното от Ангел Ненчев допълва: „...Трябваше да намерим средства за закупуване на екипи и спортни съоръжения. Сформирахме самодеен оркестър и хор и провежданите в училище „Г.С.Раковски” вечеринки, както и от приходите от увеселенията ние закупихме желаните от нас екипи и съоръжения....”
Не по-добро е било финансовото състояние и на СК”Спортист”. Това проличава от спомените на Стамо Калчев: „…Бях в ръководството на „Спортист”, като касиер 10 години. Винаги когато имахме футболни срещи, аз като касиер най-напред първият входен билет го късам за мен. Едвам събирахме средства, за да закупим екипи и футболни топки за нашите състезатели. Нашият тим „Спортист” беше един от най-бедните в града. Средствата се събираха от самите членове, които бяха болшинството – работници. Общината отделяше много малко средства по подържане на тима – като ни даваше да косиме тревата на „Триъгълника”, като същата продавахме на безценица на махленските каруцари, тъй като нямаше кой да я купува...”. В тази връзка Иван Велев посочва: „...Народно физкултурно дружество „Спортист”, всяка година на 19 срещу 20 януари провеждаше в театър „Вида” с военната музика физкултурна продукция: гимнастически упражнения, боксови състезания, танцови съчетания. Същите вечеринки бяха посещавани от видинското гражданство.След вечеринките се започва с танцова забава, която продължава до сутринта...” .
За финансовата подкрепа на СК”Спортист” от страна на някой частни лица Влайко Нинов Велков споделя: „...Особено колоритна фигура беше Симеон Иванов Бойчев (Иван руснака) който имаше работилница за шапки „Русия” и помагаше в тридесетте години с пари и от все сърце любеше клуба. Помагаше с пари и Миньо Димитров собственик на фабрика „Загорка” главно защото мнозина от работниците му бяха от квартала”.
При тези условия - предимно на обществени начала, по това време, както във Видин така и в редица градове на страната се създадоха футболни отбори, което дава основание да се счита, че началото на двадесетте години на миналия век се харектеризира с проникване и зараждане на организирания футбол, в по – голяма част от градовете у нас. Започва изграждането на спортните клубове чиято основна дейност е свързана с футболната игра. Започва провеждането на първите двустранни срещи на местно и регионално ниво, а по-късно и между градовете на реципрочни начала.
През 1920 – 1923 година в редица градове се организират и провеждат първите футболни първенства.По данни на В.Ангелов и кол. (1987) през 1921 година се провежда футболното първенство на София, в което СК„Славия” се класира на първо място.
През 1923 година се създава Българската национална спортна федерация (БНСФ), с което се поставят основите на една по – системна и по – организирана състезателна дейност. По този начин през 1924 година се заражда идеята за пръв път у нас да се проведае държавно футболно първенство. Тази година обаче първенството незавършва
През периода 1925 – 1937 година шампионатът на страната протича по системата на елиминиране между първенците на отделните спортни области. По това време
подготовката на видинските отбори обикновено се свежда до провеждането на двустранни игри. Треньорите са били от средата на футболистите. През втората половина на тридесетте години на миналия век обаче, СК”Виктория 23’ назначава за определено време треньора Мантлер от Австрия. По мнението на някой футболисти и деятели от този период от развитието на футбола в града става ясно, че неговите треньорски познания и умения се възприемат положително, допринасяйки съществено за подобряване на съдържанието на спортната тренировка на видинските отбори. По-късно вече Кирил Лазаров след завършване на треньорската школа в Буда Пеща (Унгария) от началото на четиридесетте години подпомага значително със знанията си и богатия състезателен опит за издигане на сравнително добро ниво спортната тренировка на видинските футболни отбори. При тези материално – технически условия и обществена организационна дейност видинските спортни клубове участват в държавните първенства и двустранни контроли срещи, както по-между си, така и със отбори от съседни градове на страната и от бивша Югославия и Румъния.
Участието на видинските спортни клубове в държавните първенства по това време е както следва:
● 1930 година
Държавното първенство през тази година се провежда в три елиминатурни кръга (осминафинал, четвъртфинал, полуфинал) и финален мач. В първия кръг отборът на СК”Виктория 23” - Видин отпада от по-нататашно участие в държавното първенство, след като претърпява загуба с 6:2, като гост от „Етър” (В.Търново)
● 1931 година
Държавното първенство и през тази година се провежда в три елиминатурни кръга (осминафинал, четвъртфинал, полуфинал) и финален мач. В първия кръг отборът на СК”Спортист” - Видин отпада от по-нататашно участие в държавното първенство, след като претърпява загуба с 3:1, като гост от „Слава” - Ямбол
● 1936 година
Държавното първенство и през тази година се провежда в три елиминатурни кръга (осминафинал, четвъртфинал, полуфинал) и финален мач. В първия кръг отборът на СК” Виктория 23” - Видин побеждава СК”Победа” - Плевен с 4:2, а след втория кръг отпада от по-нататашно участие в държавното първенство,след като претърпява загуба с 6:1 , като домакин от „Славия” – София.
● 1937 година
Държавното първенство през тази година се провежда в три елиминатурни кръга (осминафинал, четвъртфинал, полуфинал) и финален мач. В първия кръг отборът на СК”Бдин” - Видин отпада от по-нататашно участие в държавното първенство, след като претърпява загуба с 3:0 като гост от „Левски” - Русе
През периода 1937 – 1938 година в страната се създава първата национална футболна дивизия с 10 отбора, които играят в два сезона по системата „всеки срещу всеки”. В следващите две години (1938-1940) държавното първенство продължава да се провежда в сформираната дивизия само че след приключване на първенството, в двата сезона, от нея отпадат последните два отбора, а на тяхно място се включват първенците от проведен междуобластен турнир.
През 1941 година Националната дивизия се разформирова и в следващите четири години държавното първенство се провежда в няколго кръга по системата на „елиминиране” между първенците на спортните области.През 1944 година първенството не завършва.
През 1937-1940 година видински отбори не участват във първата национална футболна дивизия, а също така през 1941 – 1944 година не достигат до участие в предварителните елиминатурни кръгове от Държавното първенство по футбол.
Паралелно с Държавното първенство по футбол през периода 1925 – 1943 годдина в страната се провеждат първенства и за държавната купа. До 1937 година държавната купа се връчва на първенеца в държавното първенство, а от 1938 година се провежда отделен турнир за нея.
През 1938, 1939 и 1942 година футболни отбори от Видин не участват във първите кръгове за първенството на държавната купа.
● През 1940 година първенството за държавната купа се провежда в три елиминатурни кръга (осминафинал, четвъртфинал, полуфинал) и финален мач. В първия кръг отборът на СК”Бдин”- Видин побеждава СК”Цар Крум” - Бяла Слатина с 1:0 като домакии, а след втория кръг отпада от по-нататашно участие в първенството за държавната купа, претърпявайки загуба с 4:1 , като домакин от „Левски” – Русе.
● През 1941 година първенството за държавната купа се провежда също в три елиминатурни кръга(осминафинал, четвъртфинал, полуфинал) и финален мач. В първия кръг отборът на СК”Бдин” - Видин побеждава СК”Белите орли” - Плевен с 5:3, а след втория кръг отпада от по-нататашно участие в първенството за държавната купа, претърпявайки загуба с 3:0 , като домакин от „АС 23” - София.
Трябва да се отбележи, че през периода 1925 – 1945 година освен участието в държавните първенства, видинските спортни клубове са организирали и провеждали редица футболни срещи на реципрочни начала, както с отбори от страната,така и с отбори от съседнитте градове от бивша Югославия и Румъния. За тези срещи Ангел Ненчев в спомените си отбелязва: „...Образуваните клубове във Видин, Лом, Белоградчик, Михайловград позволява да има всяка неделя интересни мачове. Във Видин гостуваха Плевен, Габрово и някой софийски клубове. Много често се организираха мачове с Югославия и Румъния на взаимно гостуване. Нямаше почти никакви формалности по преминаването на двете граници. Това ни позволяваше често да се уреждат мачове. Посрещането от наша страна и от тяхна беше много сърдечно. Мачовете се посещаваха много.....” Петър Стоянов отбелязва:”…През 1931 година за първи път органиирахме среща със спортен клуб „Хайдук Велко” – гр. Неготин, а след това със Зайчар и Княжевац. Престижът на клуба постояно растеше, играчите даваха хубава игра и печелихме много привърженици....”
През тези години от зараждането на футбола във Видин едно от най-голямите събития за града бе откриването на жп линията на 1 юли 1923 година. Тази придобивка за видинчани от двадесетте години на XX век осигури по-голями възможности на новоизградените спортни клубове да уреждат редица футболни срещи с някои от градовете на страната, използвайки за предвижване на отборите с жп – транспорта.
От двадесетте до началото на четиридесетте години на XX век най – голямо спортно сътрудничество чрез футбола видинските спортни клубове са осъществили с град Лом.Трябва да посочим, че организираното спортно движение в Лом, започва, след 1921 година с изграждането на местния СК „Левски”. В книгата: „Футболната слава на Лом” - издадена през 2005 година под авторството на Никола Лисичков, роден през 1924 година в Лом се посочват някой данни от обмяната на опит в областта на футбола. Никола Лисичков посочва,че в тези далечни години в северна България има добре подготвени отбори, които си гостуват взаимно за приятелски мачове. По негови сведения ето някой от тези футболни срещи между спортните клубове на градовете Видин и Лом:
● Ръководството на СК”Левски” урежда приятелски футболни мачове още от 1921 г. със СК „Бонония” – Видин, Арчар и др.
●При откриване на жп линията Орешец – Видин. ломският отбор е поканен за среща със сборен отбор от Видин. В тази среща ломчени побеждават.
● През 1928 година във Видин СК”Левски” – Лом – СК”Спортист – Видин . Резултат 1:3 за Лом.
● През 1924 година в гр. Лом се сформира СК”Княгина Мария Луиза”. Този клуб от 1933 година представя града в мачове от държавния шампионат.През 1933 година този клуб гостува във Видин за приятелски срещи със СК”Спортист” – Видин. С кораба „Искър” от Лом за срещата заминават над 100 любители и привърженици на футбола в града. Интересът към срещата е огромен, а самия мач протича коректно.При тази среща първото полувреме завършва при нулево равенство. Второто полувреме видинчани повеждат с 1 гол, но ломските футболисти изравняват и към края на срещата вкарват втори гол - 1:2 за Лом. Видинчани пропускат дузпа.
● През лятото на 1935 година във Видин се играе мач за първенство на северозападната област между СК”Бдин” – Видин и СК Княгиня ”Мария Луиза”. Победители са ломчани с резултат 1:2 (видинчани повеждат в срещата).
● През м.май 1933 година по инциатива на щаба на Втори конен полк в гр. Лом и щаба на Шеста Бдинска девизия - Видин в гр. Лом се организира футболен турнир в памет на загиналите във войните кавалеристи. В този турнир участват тимовете на 35 пехотен полк – Враца, !5 пехотен полк – Белоградчик, 3 Бдински пехотен полк – Видин и 2 конен полк – Лом. В този турнир победители са СК”Княгина Мария Луиза – Лом. СК”Спортист” – Видин се класират на 2-ро място.
● През 1933 и 1934 година се провеждат футболни турнири за купата на Видинска окръжна спортна област. В този турнир са участвали всички спортни клубове от градовете на областта.
● През есента на 1937 година на полуфинални срещи за Царската купа отбора на СК”Спортист” – Видин губи и двете си срещи и като домакин и като гост от СК”Княгиня Мария Луиза - Лом, съответно като домакин с 0 : 1 и като гост с 3:1.
● През 1939 година в Лом срещата - СК”Левски” – Лом и СК”Бдин” – Видин, завършва при резултат 2:0 за видинчани.
● През 1940 година е образувана северобългарска футболна дивизия. В дивизията са включени следните отбори: „Бдин” (Видин),”Цар Крум” (Бяла Слатина),”Княгина Мария Луиза”(Лом)), ”Скобелев – Победа – 39” (Плевен), ”Хаджи Славчев”(Павликени), „Чардафон”(Габрово) и ”България” (Шумен). По регламент първенеца от тази дивизия добива право да участва в Националната футболна дивизия.
● През 1942 година във Видин срещата между отборите на СК”Бдин” (Видин) и СК”Цар Борис III”(Лом) завършва при резултат 1:0 за ломчани.
● През 1938 – 1942 година се провеждат околийски и окръжни първенства по футбол, в които участват трите видински спортни клуба –„Бдин”, „Виктория 23” и „ Спортист”.
През същия период (1938 – 1942 година) СК”Бдин”(Видин) участва в северната национална футболна дивизия заедно с тимовете на СК”Княгиная Мария Луиза” (Лом), СК”Левски”(Лом), СК”Орел-Чеган 30”(Враца), СК”Напредък” (Русе), СК”Надежда”(Оряхово), СК”Кубрат” (Попово), СК”Цар Крум” (Белослав), СК”Чардафон” (Габрово), СК”Скобелев”,(Плевен),СК”Хаджи,Славчев”(Павликени), СК”България” (Шумен) и СК”Владислав” (Варна)..
Най – важното събитие което е характерно за Видин през четиридесетте години на XX век е голямото наводнение на града станало на 4 март 1942 година. Река Дунав призори на 3 – ти срещу 4 - ти март излиза от коритото си и за няколко часа наводнява града. Особено катастрофално е наводнението в ниските части на махалите: Бановци, Акджамия, Кумбайр, Гази байр, Чифлъка, Владикина бахча, Новата махала, района около гарата, Стамбол капия, циганска махала и други райони на града, където нивото на водата достига от 150 до над 300 см. Това налага в продължение на няколко дни населението от града да бъде евакуирано в различни градове на страната, където престоява няколко месеца. През това време водата дълго време се застоява в низините на града. Учебните занимания са прекратени, а учениците приключват учебната година. Новата 1942/1943 година започва при недостатъчно добри условия и въобще през следващите 2 – 3 години животът във Видин трудно се нормализира. В тази връзка трябва да се посочи че там, където водата е навлезла - дворове, стаи, сервизните открити помещения и други, е нанесла непоправими поражения на всичко и на цялата покъщнина на хората. Вследствие на това болшинството от видинските семейства напълно или частично са засегнати и много трудно в онези военни години са въстановили нормалният си ритъм на живот. При тези условия спортните клубове в града за около 5 – 6 месеца бяха прекратили своята дейност. След оттичане на водата през месец август 1942 година се провежда първата среща между СК”Бдин и СК”Виктория”, която завършва при резултат 1 : 0 за СК”Бдин”. През 1942 додина на игрище „Виктория” бе настанена войска на немското командване. За целта тук бе построен палатков лагер. По този начин всички мачове от държавното първенство се провеждаха на игрището в местността - „триъгъглника”. След наводнението тук се извършват възстановителните работи. Сградата бе обновена и се постави дъсчена ограда на игрището. Едновременно с това започва и подготовката на отборите. През тази година се провеждат редица приятелски мачове, както между футболните отбори на видинските спортни клубове, така и с някои от съседните градове на Видин, бивша Югославия и Румъния. През тази година футболният отбор на СК”Бдин” става носител на купата на Врачанска област.



Ретроспективният обзор за възникване, развитие и популяризиране на футбола във Видин от началото на двадесетте до началото на четиридесетте години на XX век ни дава основание да направим следните

обобщения:
1. В началото на XX век сред учащите се от Видин е
разпространена играта „Ритни топ”, която по съдържание отговаря на футболната игра, но се отличава от нея с по – опростени правила.Големи заслуги за разпространение на играта”Ритни топ” сред учащите се има учителят по гимнастика Георги Иванов (юнака), който прави опит да проведе и първата футболна среща между два ученически отбора през 1907 г. на някогашната поляна пред църквата „Св. Никола”.Неговото дело от двадесетте до петдесетте години на XX век поемат учителите по физическо възпитание – Борис Димитров, Георги Марковски, Цани Коняров, Велко Найденов и Кирил Лазаров
2. Футболната игра до двадесетте години на XX век прониква във
Видин чрез младежи (деца на заможни видинлии), които продължават образованието си в някой западни страни .Те са носители на правилата на играта и внасят първите кожени топки. Играе се спонтанно и неорганизирано .
3. Организираният футбол във Видин започва от началото на
двадесетте години на XX век. Той се заражда основно в махалите (кварталите) – Калето, Гази байр, Бановци, Чифлъка („Владикина бахча”), Циганска махала, Кумбайр,акджамия и Новата махала. В тези махали той възниква спонтано под най-различни наименования на футболните отбори:”Синия тим”,”Българско знаме”, „Бонония”, „Развитие”, „Видин”, „Жаботински”, „Туран” и др.
4. През периода 1923 – 1945 година след многократна смяна на
имената на изградените махленски отбори в края на тридесетте и началото на четиридесетте години на миналия век се оформят основно три спортни клуба, обединяващи желаещите младежи и ученици да практикуват футболната игра в тях. Това са : „Бдин”, „Виктория 23” ( „Княз Симеон Търновски”) и „Спортист”.
5. Във Видин през двадесетте години на XX век се изграждат и
два спортни клуба на етническа основа. Това са: спортен клуб „Жаботински” обединяващ еврейските младежи и ученици и спортен клуб „Туран” , обединяващ турските младежи и ученици. В тази връзка трябва да посочим, че през двадесете години на миналия век гр. Видин е наброявал 18,000 хилядни жители.В града е имало над 200 турски и над 100 еврейски семейства, което съвсем естествено обосновава изграждането на двата етнически спортни клуба.
6. Спортните клубове разполагат със собствени игрища, където
водят организирани тренировъчни занимания.Освен тях във всяка махала децата и младежите имат определени от тях места - полянки, улички, училищни дворове и други, където ежедневно спонтанно играят футбол, разделени на два отбора по техен избор.
7. Данните сочат, че от втората половина на двадесетте до
средата на четиридесетте години футболните отбори на спортните клубове от Видин са участвали в държавното първенство по футбол, но са отпадали от по - нататашно участие още от първите или вторите елиминатурни кръгове.
8. Откриването на ЖП – линията във Видин през 1923 година
създава благоприятни условия за пътуване на футболните отбори с ЖП транспорта, както за срещите им от държавното първенство, така и за тези уреждани на реципрочни начала с други градове от страната.
9. Наводнението на 4 март 1942 година прекратява дейността на
спортните клубове във Видин. Възстановителните работи на засегнатите футболни игрища се извършват от есеннта на същата година до пролетта на 1943 година. През тази година футболния отбор на СК”Виктория 23” се класира на първо място в турнира на врачанска област.
10. От двадесетте до средата на четиридесетте години на миналия
век създаването на спортните клубове и дейността в тях е извършвана изцяло на доброволни обществен начала. Издръжката на футболните отбори е била от дарения и средства от организирани томболи, вечеринки и други мероприятия.
извадки от част втора на първата книга !
Иван Маринов
д-р по физическа култура