ИЗСЛЕДВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ СРЕДСТВА И МЕТОДИ ЗА РАЗВИВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ СИЛАТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Извадки от четвърта част на книгата: „Физическото възпитание и спорта в българското училище от 70-те до 90-те години на XX век”. Видин,2008,автор Иван Маринов

IV.1.1. Прилагане на различни варианти от кръгови занимания за комплексно развиване на двигателните качества на учениците

Този експеримент е насочен към прилагане на различни варианти от кръгови занимания в уроците по физическо възпитание за комплексно развиване на двигателните качества. Изследването се проведе през учебната 1971/1972 година с ученици от V клас при бившото VI-то основно училище, (понастоящем СОУ”Св.св Кирил и Методий” гр.Видин). За целта непреднамеренно се уточниха две паралелки – V - Б (експериментална) и V-В (контролна). Изследователската работа се проведе при следната постановка на педагогическия експеримент: при контролната паралелка (V В клас) – часовете по физическо възпитание се проведоха по установена методика с най-съвременни и ефективни средства във всички части на урока. Основната част варираше от 28-30 минути. Съгласно годишното разпределение във всички уроци от смесен тип и за затвърдяване на учебното съдържание, в последните 3-5 минути на тази част, работехме по кръгов метод (кръгово занимание) за развиване на двигателни качества. Най-общо казано часовете по физческо възпитание в тази паралелка по нищо не се различават от часовете, провеждани с останалите паралелки в училището. Часовете по физическо възпитание с експерименталната паралелка (V Б клас) също се провеждат по установената методика с тази разлика, че в основната част, спазвайки принципът на постепенност в тренировъчното натоварване, се увеличава времето, в което учениците работят предимно за двигателни качества. Крайната цел е да се постигне такъв момент в урочната работа, при който първите 15 минути в основната част да се използуват за усвояване на учебното съдържание, а във вторите 15 минути да се работи за развиване на двигателни качества по метода на кръговата тренировка. Уроците в експерименталната паралелка също са от смесен тип и за затвърдяване, и във пълна зависимост от програмата по физическо възпитание и годишното разпределение. При усвояване на учебното съдържание се работи по фронталния, груповия и станционния метод. В зависимост от етапа на усвояване, се прилага първи или втори станционнен вариант. В основната част на урока (в определеното време 15 – 18 мин за усвояване на учебното съдържание) приложихме следните два варианта: първи вариант – при смесен урок . В първите 4-6 мин учениците се запознават с двигателната задача, спазвайки се установените изисквания на методиката на обучение, след което новата задача се включва в станционна комбинация. Вторите 11-12 минути са определени за затвърдяване и усъвършенствaнe на учебния материал в две станционни комбинации, всяка от които е съставена от 3-4 упражнения (станции). Изреждането на учениците от групата се извършва в продължение на 2-2,30 мимути; втори вариант – при урок за затвърдяване. В рамките на определеното време (от 15-18 минути), учебното съдържание се затвърдява или усъвършенствa в две станционни комбинации, като на станция се работи от 2,30 до 3 минути.
Постепенността в увеличаване на тренировъчното натоварване до пълно въвеждане на кръговата тренировка (в урочната работа) с учениците от експерименталната паралелка (през учебната 1971/1972 година), премина през следните срокове:
● 1. XII – 19.XII – 8 учебни часа от 4 до 6 мин;
● 20. XII – 31.XII - 5 учебни часа от 6 до 8 мин;
● 13. I – 30.I – 8 учебни часа от 8 до 10 мин;
● 31. I – 13.II – 6 учебни часа от 10 до 12 мин;
●14. II – 27.II – 4 учебни часа от 12 до 14 мин;
● 28. II – 11.VI – 40 учебни часа от 12 до 15 мин.
При така планираните срокове за постепенност в тренировъчното натоварване, организацията до цялостното въвеждане на кръговата тренировка се извърши в следната последователност: учениците от експерименталната паралелка са разпределени на 4 групи – две за момичета (всяка една от по 8 души) и две групи за момчета (от по 9 души). Групите са съставени в зависимост от възможностите на учениците. Всяка група изпълнява кръгов комплекс от следните осем упражнения:
първо упражнение – повдигане гирички от 3 кг над глава за 15 секунди;
второ упражнение – клякане с гирички на раменете за 15 секунди;
трето упражнение – от тилен лег повдигане на краката (неподвижен таз) за 15 секунди;
четвърто упражнение–набиране на висилка до отказ (от обикновен или лежащ вис);
пето упражнение-подскоци над плътни топки с гирички 3 кг в ръце за 15 секунди;
шесто упражнение–свиване и обтягане на ръцете в лицева опора до отказ;
седмо упражнение–качване и слизане на гимнастическа пейка с гирички от 3 до 5 кг за 15 секунди;
осмо упражнение–теглене на щанга или гира с удължен лост от 6 до 15 кг до височина на корема, а за някои ученици обръщане до гърди и изтласкване с подклек над глава за 15 секунди .
В първите 13 занимания (от 1.XII до 31.XII.1971) си поставихме за цел учениците да се запознаят с упражненията и техниката на изпълнение (с включените в тях уреди).
Работеше се по груповия метод, като смяната на упражненията (които се изпълняваха за 15 сек с изключение на IV и VI упражнение) се извършваше под наше ръководство. В следващите 4 занимания се проведоха контролни за установяване максималните възможности на учениците при изпълнение на включените упражнения за 15 секунди и за някой от тях до отказ.Този резултат нарекохме изходен максимален норматив за изпълнение на отделното упражнение за 15 сек (а за някои от тях до отказ ) или за по-кратко казано (ИМН). Върху основата на този
норматив се определи работния норматив (РН), който е равен на ½ от ИМН плюс 1-2 брйки в повече. Следващата стъпка, която направихме, беше да се уточни времето на всеки ученик за изпълнение на комплекса 3 пъти в минута.Това време нарекохме – общо първоначално време за изпълнение на комплекса 3 пъти в минути (ОПВ). На базата на ОПВ всеки ученик си определи целното време (ЦВ), което е равно на 2/3 от ОПВ за изпълнение на комплекса 3 пъти в минути.
При тази постановка на експеримента във всички следващи уроци учениците, изпълнявайки комплекса самостоятелно с установения работен норматив на всяко едно упражнение, трябва да се стремят да постигнат целното си време, което води до повишаване темпото при изпълнение на упражненията, а това рефлектира и върху интензивността на тренировъчното натоварване.В хода на учебната година, някой от упражненията се сменяваха, а също така и тежината на включените в тях уреди. Това съответно налагаше нови контролни упражнения (като се ръководехме от изискванията на по-горе изложената процедура за организиране и провеждане на кръговата тренировка). За регистриране на резултатите при провеждане на кръговата тренировка за всеки ученик въведохме личен картон.
Анализът на данните от контролните изследвания в началото и в края на учебната година разкрива, че при учениците и от двете паралелки са настъпили положителни изменения в подобряване на силовите и скоростно - силовите им възможности.

Данните обаче сочат, че учениците от експерименталната паралелка са постигнали по-висок прираст на резултатите между първото и второто контролно изследване в по-голям брой от наблюдаваните признаци за физическа дееспособност от тези на контролната паралелка. Най-висок прираст при момчетата се наблюдава в развитието на качеството гъвкавост. На това качество учениците от експерименталната паралелка отбелязват прираст от 285 %, а тези от контролната паралелка – 45,36 %. Високият прираст при момчетата от експерименталната паралелка навярно се дължи на включването на упражнения за гъвкавост във всеки урок при провеждане на кръговата тренировка. Момчетата от експерименталната паралелка се открояват от тези в контролната и по прирастът на резултатите, по признаците информиращи за силата на коремната мускулатура, взривната сила на горните краиници, а също така и на динамичната сила (установена чрез теста”Набиране от вис”). Аналогични са и резултатите постигнати при момичетата, при които в 6 от осемте наблюдавани признаци, ученичките от експерименталната паралелка имат по-висок относителен прираст на резултатите между първото и второто контролно изследване.
Трябва да се посочи, че този експеримент проведохме преднамерено с учениците от пети клас, защото те са най-малката възрастова група на прогимназиалния курс на обучение. Искахме да добием обективна прадстава, дали е възможно в тaзи училищна възраст да се формират умения за самостоятелна работа с такъв вариант тренировъчно натоварване и поносимостта му от неговото най - редовно прилагане в хода на учебната година. Става ясно, че провеждането на такъв род изследване, с колкото се може по - малка възрастова група, води до перспектива за мултиплициращ ефект в рамките на образователната система. Ето защо получените резултати от прилагане на кръговото занимание с удължено време по класическия метод на кръговата тренировка с ученици от пети клас, ни дадоха основание да считаме, че тя може да намери приложение в уроците по физическо възпитание на всички ученици от прогимназиалния и гимназиалния курс на обучение в средното общообразователно училище.
Въз основа на тези резултати още от следващата учебна (1972/1973) година, този метод на тренировъчно натоварване внедрихме в урочната дейност с всички ученици от V до VIII клас, а по - късно и с учениците от IX до XI –XII клас.
През периода 1971-1994 година, кръговата тренировка бе един от най-предпочитаните методи за развиване на двигателните качества на учениците в нашето училище. През този над 20-годишен период се извършиха десетки лонгитудинални наблюдения на учениците от 10 до 17 годишна възраст при този режим на тренировъчно натоварване. Данните от тези изследвания разкриват благоприятни изменения във физическото развитие и физическата дееспособност на учениците от отделните възрастови групи (Ив.Маринов 1973, 1980, 1982, 1985, 1990,2003).
Имайки в предвид нашия опит предлагаме на вниманието на учителите следните два варианта на кръговата тренировка в учебния процес по физическо възпитание с учениците от IV до XII клас.
●Първи вариант (опростен) – при прилагането на този вариант трябва да се спазва следната последователност:
първо – уточняват се от 6 до 8 упражнения, подредени в последователност за въздействие на различни мускулни групи. Желателно е упражненията да се изпълняват с уреди (щанги, гирички, въженца и др.), с различно тегло, размери и съпротивление или на уреди (гимнастическа стена, гимнастичeска пейка, висилка и др.). Включените упражнения трябва да са познати на учениците и да се изпълняват правилно от тях. След това учениците се разпределят равномерно по групи.
второ – определя се по преценка на учителя работен норматив (РН) на всяко упражнение с минимум и максимум повторения, които важат за всички ученици от паралелката. Например първо упражнение се изпълнява с дозировка от 5 до 10 повторения, второто – от 8 до 12, третото - от 4 до 8 и т, н. В този случай учениците, в рамките на определената дозировка, съобразно своите възможнисти, сами си определят броя на повторенията на всяко едно от застъпените упражнения.
трето – следва самостоятелнo изпълнение на комплекса от учениците, които преминават от едно упражнение на друго със свое темпо и ниво на работоспособност. Тези от тях, които са изпълнили първи комплекса, според изискванията на учителя – един, два или три пъти без прекъсване, съобщават на глас “Готово”, при което учителят им съобщава времето в минути и секунди. След първите преминали комплекса, учителят през 5 секунди съобщава изминалото време, до завършване на упражненията от всички ученици. Например учителят съобщава с равномерен глас, последователно: изминали са 6 минути и 25 секунди; 6 минути и 30 секунди; 6 минути и 35 секунди и т.н. 7 минути; 7 минути и 5 сек и т.н., докато всички приключат изпълнението на възложената двигателна дейност в съдържанието на кръговата тренировка. Завършилите комплекса заемат свободните пространства в салона и продължават работа с разхлабващи упражнения и упражнения за гъвкавост.
четвърто – времето, за което учениците изпълняват самостоятелно всички упражнения (един, два или три пъти последователно без прекъсване), се нарича общопървоначално време (ОПВ). На базата на ОПВ се определя целното време (ЦВ), което, както вече посочихме, се равнява на 2/3 от ОПВ (в минути и секунди). Например: ако ученик изпълни комплекса без прекъсване 3 пъти за 6 минути и 30 секунди, то това е неговото ОПВ, а ЦВ - изчислено по указания вече начин ще бъде 4 минути и 10 секунди. Именно към това ЦВ в следващите уроци трябва да се стреми този ученик при изпълнение на комплекса, което води до увеличаване на темпото и интензивността на тренировъчното натоварване. В един урок упражненията в комплекса могат да се изпълнят от един до 9 пъти, т.е. в един, в два или в три кръга без прекъсване.
●Втори вариант (класически) – при този вариант се извършват същите стъпки при прилагането му, както в първия, с тази разлика, че на всяко едно от включените упражнения в комлекса, ИМН се определя за всеки ученик от паралелката за 15 секунди.
При прилагането на кръговата тренировка, трябва да се имат в предвид следните по - общи организационно-методически изисквания:
първо – учениците да владеят добре техниката на включените упражнения. За целта в първите 4-5 урока трябва да се работи за тяхното усвояване.
второ – да се премине към втория вариант след като учениците (в 5-6 урока) са работили по първия вариант, което ще улесни процеса за усвояване на включените упражнения и ще се формира умение у учениците за регулиране на темпото и интензивността на тренировъчното натоварване;
трето – след като учениците са овладели добре техниката на включените упражнения, в следващите 4-5 урока трябва да се проведат контролни, за установяване на максималните възможности на учениците на всяко едно упражнение за 15 секунди. Определя се ИМН и РН, за преминаване на комплекса 3 пъти в минути. Извършва се регистрация на получените резултати от учениците в индивидуалната им тренировъчна карта (Приложение 1 ).
четвърто – в хода на учебната година по преценка на учителя, упражненията в комплекса могат да се заменят с нови, а някой от старите упражнения да се изпълняват при по - трудни условия (промяна на изходните положения, теглото на уредите и др.п.) При всяка промяна в комплексите, се провеждат контролни за установяване на нови величини от изпълнение на упражненията за 15 секунди, нов изходен максимален норматив (ИМН), работен норматив (РН), преминаване на комплекса 3 пъти (в минути) и ново целно време(ЦВ).
пето – при прилагане на кръговата тренировка в уроците по физическо възпитание, в рамките на една учебна година, трябва да се имат в предвид следните ориентировъчни срокове:
● 1.XII до 15.XII -в 3-4 учебни часа прилагането да се извърши от 4 до 6 мин;
● 16.XII до 31.XII-в 3-4 учебни часа прилагането да се извърши от 6 дo 8 мин;
● 4.I до 31.I -в 4-5 учебни часа прилагането да се извърши от 8 до 10 мин.
● 1.II до 15.II -в 3-4 учебни часа прилагането да се извърши от 10 дo 12 мин;
● 16 до 28.II-в 3-4 учебни часа прилагането да се извърши от 12 до 14 мин;
● 1.III до10.VI -28-30 учебни часа прилагането да се извърши от 12 до 15 мин;
шесто – по преценка на учителите по физическо възпитание, кръговата тренировка може да се прилага в един от часовете през седмицата, а в останалите един или два часа да се работи за развиване на специалните физически качества чрез учебното съдържание.

Н а с о к и
за работа при провеждане на кръговата тренировка:
● Упражненията да се изпълняват от правилните изходни положения.
● Работния норматив (РН) се равнява на ½ от изходния максимален норматив (НМН) (за 15 сек) плюс 2 – 3 бройки в повече.
●Всяко упражнение да се изпълнява с оптимално темпо.
● Резервите за постигане на целното време (ЦВ) са в темпото, с което се изпълняват отделните упражнения (бързо или бавно, но във всички случаи оптимално за възможностите на учениците).
● Разстоянието между отделните станции (упражнения) не се пробягва, а се извършва в ходом и с дихателни упражнения.
● Упражненията в комплекса се изпълняват три пъти, като всеки се стреми дс постигне целното време (ЦВ).
● Всеки ученик след като изпълни упражненията (в три кръга)
обявява приключването на глас : “ готов “, учителя му
съобщава постигнатото
време (в минути и секунди), а той го вписва в определената за целта графа на личния си картон.
Резултатите от този педагогически експеримент са публикувани в сп”.Въпроси на физическата култура”,1973 г.,кн.11-12.

IV.1.2. Прилагане на различни тренировъчни методи за развиване и подобряване силата на учениците

Този педагогически експеримент се проведе в рамките на четири учебни години (1979-1983). Той е свързан с прилагане на различни тренировъчни методи за развиване на силата на учениците от средна училищна възраст. При провеждане на експеримента, силовата подготовка на учениците се извърши в тясна връзка с другите двигателни качества - бързина, издръжливост, гъвкавост и ловкост при спазване на всички изисквания на учебните програми за учениците от V до VIII клас, но обогатени с ново съдържание, средства и методи. Използвахме силови упражнения с външно съпротивление (щанги, гирички и други съоръжения) и собствено силови упражнения (преодоляване на собственото тегло в процеса на двигателната дейност), като свиване и обтягане на ръцете в колянна, бедрена, лицева и тилна опора, набиране от вис и задържане на тялото от вис за определено време, бягане върху трубчета и др.Приложихме следните тренировъчни методи :
Метод на повторните усилия. При прилагането му от учениците изисквахме преодоляване на непределни съпротивления до отказ. Учениците избираха такава тежест, която им позволява да изпълнят отделните упражнения най-много 12-15 пъти и най-малко от 2 до 4 пъти, което е в рамките на средна до около средна величина на съпротивлението. В един урок се изпълняваха от 3 до 6 упражнения с по 3 до 4 повторения всяко едно от тях. Този метод приложихме в уроците по физическо възпитание с всички ученици от пети до осми клас.
Метод на динамичните усилия. Този метод бе приложен в уроците с всички ученици от пети до осми клас. При него се изискваше те да преодоляват непределни съпротивления с максимална скорост.
Метод на максималните усилия.Този метод бе приложен при момчетата в осми клас. Изпълняваха се упражнения с щанга. Работната доза на съпротивлението бе в рамките от 80 до 90 % от максималните възможности на учениците. Изпълняваха се от 4 до 6 подхода с 1 до 4 повторения при различно тегло на щангата. Основни упражнения: повдигане от гърди, повдигане от лег, изтласкване от гърди, изхвърляне с подклек и клякане с щангата на раменете. Средствата и методите за силовата подготовка на учениците са съобразени с учебно-програмния материал и двигателните задачи на отделните типове уроци. За тази цел в рамките на всяка учебна година се придържахме към следната ориентировъчна програма за силовата подготовка на учениците :
● oт 15.IX до 1.XII и от 15.III до 15.VI (когато учебната дейност се провежда на открито) в уроците по лека атлетика и спортни игри приложихме метода на повторните и метода на динамичните усилия;
● oт 1.XII до 15-20.III, при уроците по гимнастика и борба, които се провеждаха в условията на физкултурния салон, освен методите на повторните и динамичните усилия, използвахме и този на максималните усилия, но само при учениците от VIII клас.
При изпълнение на силовите упражнения се спазваха следните организационно-методически изисквания :
първо – силовите упражнения се даваха в началото на основната част на урока, след предварително добро разгряване на учениците в рамките от 8-10 минути;
второ – за стимулиране подвижността на нервните процеси силовите упражнения се редуваха с упражнения за гъвкавост и разпускане;
трето – упражненията с максимално съпротивление се изпълняваха преди упражненията до отказ.
При тази постановка на педагогическият експеримент, през всичките години на изследването, в първия урок през седмицата, се работеше за силова подготовка, а във втория - за комплексно развиване на двигателните качества по метода на кръговата тренировка. Във втория урок, в зависимост от сезона и задачите на урока, се работеше специализирано и за подобряване на бързината и издръжливостта на учениците по разработена и внедрена методика от нас (Иван Маринов, 1981). Данните от педагогическия експеримент са обработени статистически по вариационния и алтернативния анализ и са съпоставени с тези от националното изследване през 1970 година. За статистическа достоверност приехме Pt > 0,95 %.
Сравнителният анализ на данните разкрива закономерна тенденция към нарастване величините на постиженията на учениците. Данните сочат, че през четиригодишния период, момчетата имат по - високи стойности на прирастът на постиженията в сравнение с момичетата по всички наблюдавани антропометрични и функционални признаци (Pt > 0,97 до 0,99). Така например абсолютния прираст на ръстът при момчетата е 18,02 см или 12,10 %, за теглото – 14,14 кг или 34,17 %, а при момичетата тези стойности съответно са 10,16 см или 6,68 % за ръстът и 10,57 кг за теглото или 24,13 %. Това показва, че силовите упражнения не влияят задържащо върху физическото развитие на учениците, а напротив, стимулират обмените процеси и жлезите с вътрешна секреция. Освен това по тези два антропометрични признака се установява, че величините на дисперсия (в първата и четвъртата година на изследването) относително се запазват, което означава, че индивидуални отклонения и задръжки във физическото развитие на учениците не са коригирани.
През четиригодишния период се наблюдава нарастване на силата както на двете ръце поотделно, така и на становата сила. Това особено се отнася за момчетата, при които силата на дясната ръка е нарастнала с 57,84 %, за лявата 48,06 % и за становата сила с 48,84 %. При момичетата тези стойности за дясната ръка са 43,07 %, за лявата - 36,19 % и за становата сила - 27,82 %. Анализът на данните показва, че с увеличаване на възрастта силата на лявата ръка както при момчетата, така и при момичетата изостава от силата на дясната ръка. Момчетата (в сравнение с момичетата) бележат по-висок прираст на резултатите, както на двете ръце поотделно, така и на становата сила (Pt > 0,99).
Получените резултати показват, че се подобряват и величините на постиженията по тестовете за физическа дееспособност.Така например чувствително е нарастнал абсолютният прираст на постиженията на учениците за четиригодишния период на наблюдение (и при двата пола) на признаците: хвърляне на малка плътна топка (150 грама), гладко бягане на 60 м, и отскок на височина (Pt > 0,97 до 0,99) Момчетата обаче се открояват от момичетата с по-високи стойности на прирастът на постиженията по наблюдаваните признаци, което разкрива, че при тях са настъпили по - значителни подобрения на силовата издръжливост, максималната и взривната сила (Pt > от 0,97 до 0,99).
Ако данните за ръста, теглото, ръчната и станова динамометрия, свиване и обтягане на ръцете в лицева опора, 60 м гладко бягане и бягането за издръжливост (300 м за момичета и 600 м са момчета) се съпоставят с данните от националното изследване (през 1970 година) се забелязва, че величините на средните стойности на постиженията при учениците от експерименталното училище са по-високи от тези на техните връстници от преди 10 години (Pt > oт 0,95 дo 0,99). Изключение в това отношение са резултатите на силата на дясната ръка (в V клас) и свиване и обтягане на ръцете в лицева опора (в VI и VII клас), където средните стойности са близки по-величини (Pt <> 0,98). Аналогично е състоянието и при сравнителния анализ на данните за основните училища в гр.Видин, където подобрението е с 5,06 % в полза на учениците от експерименталното училище (Pt > 0,98).
Силовата подготовка (в рамките на приложената методика на педагогическия експеримент) се отрази благоприятно и за усвояване на учебното съдържание, предвидено в програмите по физическо възпитание от V до VII клас. Наблюденията показват, че 80-90 % от учениците са усвоили двигателните задачи, предвидени за средният курс на обучение. Данните от социологическото изследване показват, че 33,89 % от учениците (включени в педагогическият експеримент) отделят от 2 до 3 дни през седмицата за спортуване, а 58,58 % - над 4 дни. Анкетираните ученици посочват, че значителна част от това време използват за силова подготовка на откритата спортна база в училището, което всъщност е и продължение на учебнят процес по физическо възпитание. Върху основата на данните от педагогическият експеримент могат да се направят следните обобщения :
1. Системната и целенасочена работа в учебния процес по физическо възпитание за развиване на качеството сила по метода на повторните, динамичните и максималните усилия (само са момчетата от VIII до XII клас) се отразява благоприятно върху стимулиране на физическото развитие и подобряване на силовите и скоростно-силови възможности на учениците.
2.Системните силови упражнения допринасят за благоприятни изменения на двигателния апарат на подрастващите и са подходящо средство в борба с гръбначните изкривявания.